Ябълки
Напоследък се публикуваха много произведения, в които се споменават праскови, портокали, ягоди, малини. Раздел проза предлага избор като добре зареден магазин "плод-зеленчук". Та реших и аз да се включа с едни ябълки. Те обаче нямат нищо общо с неизяснени отношения и страсти :)
В магазина съм. На стелажи са подредени касетки с плодове – лимони, портокали, банани, киви, ябълки. Ябълките са най-много, разни сортове и цветове, кипрещи се в поне четири касетки. Откъсвам торбичка и се насочвам към тях. Протягам ръка към първите – не много големи, алено червени, тук-там със зелени ивички. В същия момент като, че ли от касетките с цитруси се издига някаква мъглица и се отправя към мен. Тръсвам глава, затвярям очи с надеждата, че като ги отворя тези малки мъглявини ще са изчезнали, но... Не само, че са си там, но започват да приемат форма – приличат ми на някаква симбиоза между малки човечета и плодове. Докато се чудя дали не полудявам, тия дребните избутват напред лимоноподобното човече и то започва да говори с доста назидателен тон:
– Бе ти добре ли си? Защо ще вземаш ябълки? Че заради тях са ви всичките беди! Я се сети за Райската градина! Ако не беше ябълката, още щяхте да сте си там. Еее, вярно, тя Ева откъсна и отхапа от ябълката, вярно, че и змия изкусителка имаше, ама все пак ако я нямяше ябълката...
– Хм, – почвам да си мисля аз – дали наистина, за да достигнем до някакво познание, винаги трябва да плащаме висока цена?
Отдръпвам ръка от тази касетка. В съседната има „Златна превъзходна”. Цитрусовото войнство обаче ми е разгадало мислите. Тоя път се обажда човечето портокал.
– Заради такава ”златна”, дето трите богини не можели да си я поделят война е избухнала! Троянската! Не знаеш ли? Знам, чела съм. Вярно, войната е ужасно нещо. Ама Парис... мъжка му работа – как се избира между три жени? Между три богини? И накрая какво?! – хубавата Елена... Типично мъжки избор. Но пък се е появило едно безсмъртно произведение. „Златната” отпада като избор.
– Ти нито за Библията се сещаш, нито за Старогръцката митология. И за Нютон сигурно нищо не знаеш?
Тия дребни цитрусо-човечета прекаляват вече. Чувала съм естествено, че ако не е била прословутата ябълка, паднала от дървото, едва ли щял до стигне до закона за гравитацията. Тя /нютоновата ябълка/ сигурно е била леко набръчкана и с малки дефекти като тия от третата касетка. Цитрусо-човечетата наистина ми четат мислите, защото чувам:
– Ако не беше я измислил той тая гравитация, нямаше да сте така приковани към Земята. Още щяхте да си се реете и летите.
– Глупости! – осмелявам се да противореча. И сега летим! Физически – със самолети, ракети, совалки и то благодарение на Нютоновите закони за гравитацията, но и с мислите си, с мечти, фантазия и въображение. Как да им го обясня на тия мъници?
– Ти и приказки като че ли не си чела? – обажда човечето-банан. За отровната ябълка на Снежанка
чувала ли си?
– Е, тоя пък! – мисля си аз и в същото време гледам ябълките от последната касетка. Всички са еднакво големи. И то много големи, примамливо червени, восъчно лъскави. Че това май е ГМО? Май наистина са отровни като ябълката на Снежанка? Бъдещето ще покаже...
Пълня торбичката с ябълки. Ябълките не са ни виновни. Това са си все наши човешки деяния.
© Blue Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Мисля си, че ролята на змията е второстепенна. Грехът, като че ли е закодиран в хората и без нейната намеса щяхме да стигнем до червените точки
Замисли ме, Гаврил- кое е грях, кое не е. -
Брей,от няколко касети ябълки какъв хубав разказ е излязъл.И Нютон да беше жив щеше да е доволен.А Змията ,ако нямаше ябълка как щеше да ни направи греховни.Нямаше да ги има и червените точки пред стиховете ни!
-
аз заради Нютон съм на ябълки, май не остана сорт вече да не съм пробвала... по главата
резултат няма!
-
Катя, Розали, благодаря че се спряхте при ябълките, въпреки че не им е сезон
-
Блу, сега като си купувам ябълки ще се сещам за теб. Хубаво разказче.
-
Захапали сме ги тия ябълки и не ги пускаме, ама лирическата е права - всичко е в главата!
Готина идея Поздрави! -
Смях, смях, но да не останете с погрешно мнение за мен! Не знам колко си пийва лирическата, но моята мярка, когато ми наливат в чашката, е едно...легнало пръстче...
Пияна вечер от чувства ти желая, Блу! -
Краси, Мария, радвам се, че се спряхте при ябълките. Ябълковата ракия предполагам дава познание в концентриран вид. Благодаря за хубавото, весело стихче и за почерпката, Мария.
-
За твойте ябълки се наредих
и ето аз какво пък сътворих:
Седя под свежа сянка на дърво.
Какво дърво ли? Ябълка, разбира се.
Такива има десет в моя двор
и, още неузрели, са ми грижа.
То бива, бива плод, но на инат
от вятъра се ронят и... в тревата.
От ябълки кой станал е богат?
Яйца да бяха, щях да съм в позлата!
Събирам ги за селския казан.
( Сега от вас ли трябва да се крия?!)
Тя, работата, малко калпазан,
но не със сайдер черпя, а с ракия. -
"Ябълката се облече с младички листенца. Скоро се окичи вече с дъхави цветенца. Хубави са – не отричам, розови и бели. Но от тях аз по обичам ябълките зрели. " В. Стоянов
Хареса ми, Блу- като отхапано парченце ябълка, още преглъщам -
Благодаря ти, Лия! Аз си разговарям и с плодчета, и с животни и разни други необичайни персонажи
-
Уникална идея,Блу! Разговор с плодовете!
Напомни ми за едно детско филмче за Плодчетата. А иначе, ябълката си е била винаги царицата на приказните истории и " черешката" на женските беди и деяния.Но пък на който му се хапва, да си хапва. Едни обичат едно,други друго, а в един магазин трябва да има разнообразие и в живота трябва да е така. То, като се замисля и аз обичам захарен памук, ама или му се смеят, или бил калоричен и го отхвърлят...Ама да не се отнасям, че кой знае, може да изям още някой горчив лимон, дано само да не е говорещо човече. Та, хареса ми написаното и различните вплетени приказни истории, дори и без ламята и прасчовците. Поздрави! -
Блу, не страдай от скромност, опитай
-
Jonnnn, нахапаната ябълка наистина е толкова обширна тема, че не ми се захваща за нея. А и мисля, че е доста дискутирана. Едва ли ще кажа нещо ново и интересно. За ябълковия сайдер и ракия съм сигурна, че има по- знаещи и вещи от мен.
-
Блу, захапала си голяма тема и не знаеш с кого се хващаш - сещам се за голямата ябълки NY, пък и ако се огледаш - всеки трети държи в ръката си нахапана ябълка за по над 1000 лева, да не говорим за големите кутии със светеща и нахапана (б)абълка --------- в същност земята прилича на ябълка, върху която растат ябълки дет стават на сайдер и ракия ....въздесъщи са
-
Голям срам, ама бях забравила за ламята, за прасетата и разни други персонажи, свързани с ябълката.
-
Влизам в ролята на неиндифициран ГМО цитрус и почвам и аз:
- А онова, за златната ябълка, ламята и сие нищо ли не ти говори? Срам! Ми за ябълката от вицовете, с червея, който все изяжда коня, а понякога и каруцата? Не се сещаш?! Изводът е, че оная, нахапаната ябълка, е промила мозъка на хората... Е, освен ако не са прасетата я яли)
Хареса ми тази добавка в компота и ме усмихна 😊
Поздравявам те.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
