Чаках децата. Нарочно - 15 минути по-рано, защото се страхувах, че ще закъснеят, а той най-много от всичко мрази да се закъснява. Вяра бе точна, но Бела я нямаше. Ту ми даваше "заето" с джиесема си, ту ми казваше, че "след пет минути пристига". Най-после - ето я и нея!
"Яхнали махалото" е на две крачки оттук. Слизаме по стълбите. От улицата е трудно да се досетиш, че тук има заведение, но то е добре известно на хората от квартала. По стените и в нишите под прозорците навред са разположени часовници от всякакъв вид. Оттам и името, вероятно, на ресторанта.
Той ме чака на "нашата маса" - зад стената надясно от бара, в отдалечено помещение. С тъмносин официален костюм е, с вратовръзка на дребни фигурки и току що напарфюмиран. Безупречна прическа. Очила с правоъгълни стъкла, които страхотно му отиват. Сърцето ми се свива от радост и страх дали децата ми ще забележат колко е хубав! Става и поема палтата ни.
Сервитьорите тук са безшумно-учтиви. Младото момче веднага раздава менютата.
Бела веч ...