по мотиви от народния фолклор
- Ей, момиче, яла да си купиш яйца, а? - извика Ганчо Мангалчето.
Той беше родом от едно малко село и от скоро гледаше кокошки. Нямаше какво да прави с толкова яйца и започна да ходи на женския пазар в близкия град всеки петък. Усмихнат и разговорлив, той бързо намери редовни клиентки, които се събираха да го чакат още преди да е пристигнал.
Този петък търговията вървеше добре и му бяха останали само десет яйца. Ганчо можеше да си тръгва, но му беше приятно да се разговаря с госпожите и госпожиците. Момичето, след което подвикна му се стори различно от обичайните посетителки на този пазар. Беше високо и изпито с черна, дълга до земята рокля. То сякаш не ходеше, а се плъзгаше между сергиите. Ганчо изобщо не очакваше отговор, когато момичето се обърна рязко. Големи, черни очи се впиха в Мангалчето.
- Дай да ти видя стоката! - гласът беше равен и властен.
Малка, мраморно-бяла ръка се протегна към яйцата. Ганчо изтръпна, но не каза нищо. Върховете на пръстите ...