織工夢の (Акеми Йошида)
115 2426
30 dic 2020, 17:16

Ъпсуртну (експериментче) 

  Prosa » De humor, Otros
933 4 24
1 мин за четене

   Едрият доберман с размерите на новородено коте тихичко грухтеше вън на двора. В близката далечина два безстопанствени котарака, очевидно избягали от зорките погледи на стопаните си, оживено спореха кой да получи парчето развалена прясна риба намерено в в кварталната кофа. Лаят им бе така силен, че дори двестагодишната мраморна статуя на трудолюбивия мързеливец, която всъщност бе завършена едва преди седмица, би избягала ако можеше. Внезапно спокойствието на този неспокоен квартал бе нарушено. Някой се прокрадваше в тихата слънчева нощ. Висок белокож афроамериканец прескочи двуметровата оградка с лекотата на хипопотам. Грухтящото кучеподобно изчадие наречено Цербер впери страховитите си кървавочервени черни очи в неканения гостенин. Хвърли се напред с бавната бързина на гигантска костенурка и така нежно близна новодошлия, че едва не отнесе ръката му. Успокоен, невротичният юноша, който наскоро отпразнува шестдесетата си годишнина, бавно започна да оглежда малката къщичка с размерите на средновековен замък. Стоя така около минута, която продължи почти час. Най- сетне погледът му попадна върху това, което търсеше. Един от затворените прозорци зееше широко отворен. Невинният бял черньо, чието досие бе по - дълго от Конституцията на САЩ отново се запромъква подобно на пиян японски нинджа. Походката му бе така тиха, че вдигаше шум колкото едновремешен руски танк. Внимателно се провря през прозореца и се изгуби в тъмната къщурка. Секунди след това проехтя тих изстрел със силата на оръдейна канонада.

   - Господи, днешната младеж. - разочаровано промълви Масимо Дженовезе - някогашен наемен убиец на сицилианската мафия, докато презареждаше пълната си двуцевка. - Дори един обир не могат да извършат като нормалните хора.

© Акеми Йошида Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Радвам се, че намина, Юри.
  • 😀😀👍!
  • Благодаря от сърце за милите думи.
  • Експериментите .....на съдбата - статистика в криминалната хроника! Творбите Ви са "капучино" за интелекта ми ...внимавам да не прекалявам! Благодаря!
  • Благодаря, Дон Бъч.
  • Къс по дължината си разказ, който доброволно ме принуди да се замисля небрежно за преходността на константите преди и сега. Весел празник!
  • Благодаря, мила. И на вас също.
  • Тази минута дето е почти час ми заприлича на тази година дето беше като петилетка
    Хубав празник, японско момиче!💖
  • Прочетох един дълъг разкза, който продължава само минута! Разплаках се, на усмивките, които ми причини! Видях, лаещите котки (ама те вързани ли са)
    Забавлявах се Благодаря ти!
  • А Ти ме зарадва, Наде.
  • Усмихна ме.
  • ВалентинВасилев (Гедеон) - още ходя, не се търкалям
  • Горкото коте, Пепи. 😺😆
  • Мен много ме изкефи лаят на котараците замалко да извикам попа, но си казах, айде бе, нека си лаят
  • белокож афроамериканец 😅
    Днес минах път на една черна котка! Хак да ѝ е!
  • Ако Акеми имаше поне още една минута, сигурно щеше да обрисува бавния полет на оловните сачми ...
  • Недовършен? Значи трябва да му измисля продължение. Заемам се със задачата.😜
  • Радвам се, че ти е харесал.
  • Превъзходен текст, по който може да се направи конкурентно клипче, така че '' Врабчета - Две кебапчета крилати христоматия четат ... '' ... ... ряпа да ядът
  • В такъв случай и на двамата ви казвам: Не ме застреляхте :р
  • И двамата май. 😜😆
  • Чудя се, Масимо Дженовезе ли е експериментирал, оставяйки прозореца си отворен и дебнейки на гюме или ти?
  • Благодаря. Целта беше да напиша нещо забавно в рамките на 10 минути.
  • Експериментчето ти ми изглежда керемиденонебеснокафяво.Поздрав.
Propuestas
: ??:??