За бракa, папагалите и пурите
За брака, папагалите и пурите
Седяхме с другаря Аврамов (викахме му така, защото навремето баща му бе член на ЦК) на маса, огъваща се от мезета и пиене. Бяхме разхвърляли по чиниите парчета луканка, филе, пастърма и суджук. Дебело нарязани, та като ги хапнеш -да ги усетиш, а не като тия ресторантските, тънки като вестник и, като го сложиш в устата, се чудиш "а бе, аз взех ли си нещо или така ми се е сторило". От масата примамливо ни намигаше студена и леко запотена бутилка узо. Животът беше прекрасен като реклама на „Вирджиния сикрет”. Само едно малко петънце замърсяваше досадно хоризонта на безвремието – Пепи щеше да се жени.
- Не, аз отказвам да разбера това нещо! – каза другарят Аврамов и отпи дълга глътка от узото, която би изправила косата на някой грък, но той само премлясна доволно и взе дебело парче суджук.
- Кое, другарю Аврамов? – запитах уточняващо и също сложих парче луканка в устата. Отпих от узото и усетих приятния му хлад да гъделичка небцето ми като закачлива девойка.
- Как кое бе, Грег? Тъпотиите на Пепи. Ще ми се жени той на дърти години. За к'во изтрая до 40 бе, ахмак? Да те забърше накрая н'еква адвокатка. А кажи ми, това нормално ли е?
- Абсолютно не! – отвърнах твърдо. – Но да не забравяме, че човекът влезе току-що във втория си пубертет, така че е обяснимо.
- Бахти пубертета, бахти и чудото. И аз съм го карал, ама тогава гонех жените като циганче - петолевка.
- Любов бе, другарю Аврамов. Любов. Ти не ги разбираш тези работи.
- Вярно. Далечни са ми, ама що пък баш на адвокатка се натресе? От тая нема да можеш да вземеш думата. Като почне да ти пледира вечер в леглото, пиши я бегала целата нощ. Пък и брачен договор ще вземе да ти спретне с подводни камъни в него, та после да си останеш гол като сокол. Отиде наш Пепи. Да знаеш.
Аврамов отпи нова солидна глътка узо. Взе поредното дебело парче суджук и въздъхна тежко като миньор след десетчасова смяна.
- Адвокатка да си вземеш за жена, е все едно да отвориш кошарата и да кажеш „ела, вълчо, изяж ме”. – продължи той по темата, която го тормозеше болезнено като зъбобол. - Като се сетя, че едвам се отървах от моята, а тя беше само фотографка.
- Фотографките – вмъкнах аз, – също са кофти за жени. Винаги могат да те щракнат някъде изневиделица, докато си се отдал на приятни за душата дейности и иди после обяснявай, че просто случайно е станало всичко. Ти си се спънал и си паднал върху девойката до теб. Тя пък се оказала отзивчива и решила да те успокои.
- А бе, с моята нямаше такава опасност. Тази като влезеше в казино и забравяше да излезе, камо ли да те фотографира. Що пари ми потроши! Мани, да не се сещам, че тогава ми се отваря голяма глътка и не може да ме спреш и с полицейска палка. А твоята к'во бачкаше бе, Грег, че съм забравил.
- Журналистка. – отвърнах и надигнах чашата с узо. – Трябва да ти кажа, другарю Аврамов, че журналистките са много подходящи за брак. По цял ден ги няма, па и вечер се прибират към десет-единадесет, като отразяват някакво събитие. Аз през това време вече съм хапнал и пийнал с приятели и я почвам от вратата „Айде бе, душко, къде скиташ? Откога те чакам?”, а съм се прибрал преди десет минути. Тя почваше веднага виновно да ми обяснява как чакала някакъв за интервю, пък той закъснял, такива работи, а аз вътрешно крещях от кеф. Тези моменти ми бяха най–любими от брака. И сега си спомням с едно такова, приятно чувство за тях. Хубаво ми става.
- Добре де, що се раздели с нея?
- Щото беше ненормална бе. Виках си „ега ти жената си намерих”. Кеф. Няма я постоянно в къщи, аз играя ролята на домошар по–добре и от носител на Оскар, а тя да се окаже ненормална, брат. Ей за това ме е най–яд. Иначе щях да си карам така до дълбока старост с нея. Можехме и до златна сватба да го докараме.
- И к'во ù беше толкова ненормалното?
- Имаше си един говорещ папагал и постоянно си лафеше с него. Това не ми пречеше много, даже си беше идеално, 'щото не ми дуднеше на главата, но това, че го държеше в спалнята, преля чашата. Като правехме секс, папагалът почваше да вика „Грег е левак, Грег е левак” и то с един гаден подигравателен глас. Направо блокирах, пич. К'ъв секс, к'ви пет лева? Имах чувството, че съм пред публика. И понеже при тези крясъци на феновете не можех да свърша, моята докарваше по няколко оргазъма и после викаше, че съм бил страхотен любовник. Винаги ме изкарваше по няколко пъти на бис. Добре поне, че след това бързо заспиваше, та аз отивах в кухнята, сипвах си една водка, палех цигара и точех ножа за папагала. Мъка, ти казвам. Мъка. С една дума, сексуалният ми живот можеше да послужи за основа на „Как се каляваше стоманата”. Само дето Островски не ми е бил съвременник.
- Ебати! Голяма трагедия! – констатира Аврамов и надигна чашата със замах на професионален боксьор.
И аз надигнах моята. Не знам защо, но като се сетя за брака си, винаги посягам към най–близката чаша. Запалих цигара и въздъхнах като човек, който е преживял няколко войни, но все още гледа живота с ококорен поглед.
- Ще трябва да вадя от кубинските пури. – констатира Аврамов. – Тук си требе малко екзотика, че заприличахме на „Искрено и лично”. Само дето оная шашавелка я няма.
Стана бавно, като натежал от годините пенсионер. Отвори хладилника и извади две пури. Запали едната, а другата я остави пред мен.
- Дръпни и ти една после, че, като те гледам, имаш сериозна нужда от нещо по–така.
Надигна пак чашата и я изпразни амбициозно като жена кредитна карта. Взе две парчета филе и ги хапна с добре премерен жест.
- Добре де, Грег, 'що не му тегли ножа на тоя папагал? – каза Аврамов.
- Да не мислиш, че не съм го обмислял. Обаче си викам, ако аз му тегля ножа, каква е гаранцията, че докато спя, жената няма да ми вземе мярката на мен, а? Не забравяй, че беше луда по папагала.
- Мамка му! Прав си. За това не бях се замислял. Ще излезе, че това, бракът, е като плаващи пясъци. Не знаеш кога ще затънеш и, ако няма клонче наблизо, направо си си потънал като оловен войник.
- Бракът, другарю Аврамов, е като Бермудския триъгълник. В него изчезва всичко, но не винаги. Има оцелели, които са го минали без никакви проблеми.
- Ние обаче не сме от тях.
- Но пък трупаме ценен опит.
Замълчахме, за да осмислим казаното. Аз запалих пурата, мислейки си за онази 14 годишна кубинка, която я е свивала на бедрото си. Стана ми готино. Някой в този свят беше направил нещо за мен.
© Светослав Григоров Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Скъса ме от смях, бате, само не барай папагала, че обичам животните! И онова за кубинката на 40 още ли го вярваш? (То е вярно донякъде, само че всъщност става дума за обувка и е някаква грешка при превода!
-
Мая, благодарско за песента, като я чух ми се допи веднага узо и посегнах инстинктивно за ножа. Антонела, благодаря и на теб. Финалът винаги е важен
Марко, направил си най - доброто, брат. Остави мисленето за друг път.
Наздраве от мен. -
Хе-хе Грег! Щом прочетох разказа ти, веднага отидох до магазина, купих си бутилка кубински ром.Върнах се , запалих пура и тъкмо да помисля за 14 годишната кубинка, се сетих, че по закон трябва да е пълнолетна, за да си мисля за нея.Така че, пуших, пих и не мислих.
Отново кефиш с разказа си.Поздрави. -
така е.. човек и добре да живее, накрая се оженва.А после като разбере какво му се е случило, бутилката става най- верен другар. Само че и в пиенето както и в брака чалъм си требе...
-
http://store1.data.bg/djeff/Music/Grucko/Lefteris%20Pantazis%20-%20Tope,%20tope%20o%20papagalos.mp3
и "маляките" са му посветили песен на предателя-папагал -
Готина история!))))))))))
-
Финалът,Greg, финалът... Поздрави!!!
-
Илияна, благодаря ти за добрите думи.
Ели, за адвокатките малко, но от сърце. -
Хареса ми! Не си изневерил на себе си-това е стилът ти! А си и вмъкнал няколко реда за адвокатките-малко, но пък безценни, и абсолютно верни!
-
В разказа има "шмек". Хареса ми ироничното намигване в него. Поздравления!
-
Денисса, едната пура ми остана , а ти искаш да ми развалиш удоволствието и от нея. Мани ги тия дърти кубинки!
Весислава, опитът не е горчив, а както съм казал ценен, така че мини го в графа трупане на ценен опит. Благодаря ви. -
Грег, Грег, ще се задавя бе, човек - тези мезета и яки глътки могат да изкушат и най-праведните хора, а както го е казал Оскар Уайлд, "Мога да устоя на всичко, освен на изкушението". Колкото до бракЪТ, не е той за свободолюбиви хора - нищо, че го разбрах от "горчив" опит.
Благодря ти за удоволствието да прочета написаното от теб. -
Ха-ха. А представи си, Грег, че точно твоята пура е свита на бедрото на стара и потна кубинка! Каква идилия, а!
-
Мдааа, "плаващите пясъци" - вие, ние - "клончето"!
... Тогава остава да го научиш (папугай) на: "Наздарове" -
Фея, трябва да ти кажа под секрет, че обсъдихме доста професии и стигнахме до същият извод като теб. Само дето джобовете ни тогава щяха да крещят помощ. За това дружно решихме да се присъединим към движението на необвързаните страни.
Еми, за една жена бракът винаги е хубаво нещо. За един мъж си е плаващи пясъци отвсякъде.
Благодаря и на двете. Обичам да се отразявам във вашите очи.
-
Ясно...поради липса на папагал, трябва да науча пинчера ми да говори...не, че не лае, когато правиме секс...и се чудя после защо мъжа ми все го пуска без каишка навън- таял надежда кученцето да попадне под нечия кола...а иначе брака според мен си е хубаво нещо, стига да си от горните слоеве на плаващите пясъци и винаги да имаш клонче под ръка...Поздрави, Грег! Неотразим си както винаги!
-
Така е, другари! Остава ценният опит...
П.П.Както сте тръгнали, нито една професия на съпруга не ви устройва! Най-добре - безработна! -
Кремена, папагала има уклон към славянските езици и непоносимост към английският. Опитах се да му набия в главата някои важни термини, но той запомни само я хачу водка. Разбира се въобще и не помислих да си я делкам с него. : )) Мен по принцип си ме рисуват трудно щото съм като картина на Пикасо от синия му период.
-
Аз викам - леко с Узото, че да не станете трудни за рисуване, тогава житието и битието ще останат в крайчеца на финалето. Сега трябва да тренираш с папагалчо: "Greg is the best, Greg is the best!" Може да му се услади чуждоезичието!
-
Миа, знаех си, че трябва да се посъветвам с жена за борбата с папагалите, тези вредители и смутители на брачното ложе, но тогава бях млад и зелен.
Кремена, според сведения на очевидци папагала си е жив и здрав и сериозно се е амбицирал да ме надживее, но ще видим кой кого. -
Ех, узооо, че и мезета, (дебело нарезани) кефф! Наистина имаше нюанси на "Искрено и лично", но точно като - "Нещата от живота" Та, какво стана с папагалчето?
-
Ваньо, знам, че вееш гащи из света, но избягвай папагалите, брат. Гадни птици са да знаеш.
Како, и на мен ми се беше свило сърцето, но добре , че алкохолът действа съдоразширяващо, та се отпуснах. Мастичка препоръчвам с луканка, мани ги ония балъци гърчонките да се борят с гръцка салата. Това е се нитрати. Не е здравословно. А се разбрахме, че ще го караме природосъобразно. -
Само на теб ще си споделя, че съм абсолютна трезвеничка, но като чета твоите изповеди насаме, направо ми иде да скокна в бутилката и да не излизам от там. Толкова вкусно си нарязал и суджука, не обичам, но кой утре не си купи мастика и луканка, па те на! Добре, че поне един човек в целия свят е направил нещо за теб. Беше ми се свило сърцето, но сега ми олекна, та ще спя спокойно, няма да те мисля, милото ми!!!
-
хе-хееее Чувам от 2 дни :"Васето е пи4!"откъм съседите. Ше му кажа к'во го 4ака))))))))
-
Съгласен с теб, но исках да наблегна на бракЪт. А виж за перушината не се сетих, абе жените сте по - изобретателни. Ние сме праволинейни като теснолинейка. Благодаря Петя.
-
Ами,каквато и да е жената,май е трудно да я търпиш...Ех,този папагал.Оскуби му перушината... Поздрави!
ПС: Незнам дали си искал да акцентираш,но има малка граматическа неточност в заглавието,след предлог се пише кратък член (вм."за бракЪТ"- трябва да е "за бракА"
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
