Спомням си, че когато бях малка, имах един строг учител по рисуване, който не позволяваше на мен, както и на всички други деца, на които преподаваше, да оставят празни, незапълнени места по белия лист. Тогава си мислех, че на този тиранин на малолетни просто му хлопа дъската. За какво служи бялото, щом не може да се използва? Защо всичко трябва да е в цветове? Това бяха въпроси, на които не намирах отговор, а учителят обясняваше ли, обясняваше, че ако го послушаме, рисунките ни ще станат по-красиви, завършени и пълни. Аз обичах да творя, затова въпреки неугасващото ми неразбиране, реших в един от часовете да направя картината си така, както той искаше. И ето, завърших я, погледнах я отдалеч и изпаднах в ужас, щом я видях, защото тя много наподобяваше творба на Пикасо в ранна детска възраст. На всичко отгоре горкото бяло беше грубо изместено от цветовете. Аз го бях превърнала в аутсайдер без никакво съжаление, а багрите се размазаха неестетично една в друга. Именно тогава изгасна моята ...