Лошо ми е!
К'во се случва, докато чакаш?
Чакащо пространство... Пишеш книга... Не пишеш книга...
Не чакаш, мислиш, че вършиш нещо... Какво е вършенето?
Има ли граница в поезията и граница в прозата, накъде водят техните граници... Чакаш безотговорно, без отговор, думите са във въздуха и ги ловиш със сламка... Искам да мога... Да не чакам... да мога да не чакам, да искам да не чакам... искам...
да получа?!
Не искам да получавам, получаването се съпровожда с щастието, което води до регрес... или до покой... пътят е важен...
Чакам...чуваш ли ме... да, точно Ти!