1 feb 2014, 21:22

За да полетя 

  Prosa » Relatos
686 0 0
4 мин за четене
Винаги съм искал да мога да летя.
Не, не със самолет, делта планер или да скачам с бънджи или парашут. Искам така, както го правят птиците-да мога да разперя криле и... Дори го сънувам понякога-усещането е фантастично, дори ме е яд, че се събуждам. Иначе съм пробвал и скокове с бънджи и парашут - тръпката я има, но усещането е различно.
Много пъти съм си мислел за това, защото на моменти имам чувството, че крилете ги има някъде вътре в мен, но просто не знам как да ги разперя. Птиците учат малките си, а мен кой да ме научи...
И тогава... бях юноша, когато за първи път долових нещо ново в себе си. Нещо странно ставаше с мислите ми, оформяха се по странен начин, сякаш пулсираха в свой собствен ритъм. Така открих римите, или по-скоро те ме откриха.
Беше по времето, когато току-що бях открил и прелестите на противоположния пол и хормоните ми бушуваха неудържимо. Точно толкова неудържимо леех и стихове, които пращах като любовни послания.
Така разбрах силата на поетичната си дарба - тя не б ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Мачикян Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??