За доброто и злото

Кажи ми, приятелю, какво е добро и какво е зло?

Защо ме питаш?

Защото съм се загубил.

Какво ти е казвала майка ти за тези неща?

Каквото ти е казвала и твоята.

Защо не я послушаш и последваш тогава?

Следвах я, но не познах дори и половината от това, което се нуждая да знам. Усещам, че не е само това и затова не ми е достатъчно.

Защо си мислиш, че следвайки моята истина ще познаеш твоята?

Трябва ми и твоята, за да стигна до моята.

Щом искаш – ще ти кажа. Доброто и злото са два механизма, съвършени в своето съществуване. Те са огледално разположени две истини, всяко от които съществува според свои закони и закономерности. Но те отново са огледално съотносими едно към друго. Разбираш ли?

Мисля, че да.

Какво си представяш?

Представих си доброто като две сфери. Малки, колкото може да са малки най-малките вселенски същества. Като два атома – единият е по-голям от другия. А те са единица добро. Злото е същите тези два атома, но подредени в обратен ред.

Тогава представи си първо как тези атоми, тези две начала, при равностоен сблъсък се неутрализират. Унищожават се. Като огъня и водата. Сега си представи, че имаш цяло езеро и огън на факла. Кое ще продължи да съществува ако се сблъскат, ако потопиш факлата? Огъня или водата?

Водата.

Представи си също, че някоя къща гори, а ти имаш само кофа с вода. Ще успееш ли да изгасиш пожара?

Не.

А кое според теб е по-полезно?

И двете са наравно полезни. И без двете не може.

Както огънят и водата съществуват равноправно според вселенските физични закони, така и доброто и злото са закономерни и имат право да съществуват. И ако нашият свят е изграден само от единият принцип на двете огледални начала или от голяма част от едното, то естествено е второто начало със своето неутрализиращо и унищожително действие да се възприеме негативно. Така имаме едното начало, което за нас е положително, а другото е отрицателно възприемано. Това за нас са доброто и злото. Но нашето зло може да е доброто в друг свят. Вероятно съществува свят, който обратно на нашия е изграден от втория принцип и съответно се подчинява на противоположните, огледалните закони. Тогава по-малкото като количество наше добро ще действа там унищожително и ще се възприема като зло, защото не се подчинява на същите закономерности, правила на съществуване. Но и двете са божествено проявление. И двете са равностойни пред Бог, които се унищожават пред Него. Така Той представлява както и двете заедно, така и нито едно и двете. Той е и всичко и нищо :)

Това ми напомня за Ин и Ян [

Това е моето откритие на универсалната истина за доброто и злото като два закона на съществуване. Дано и ти откриеш твоята.

Дано. Благодаря ти, приятелю :)