Беше сутрин - пропита в прохлада.
Във въздуха се носеше ухание на дъжд.
Обвита в мека топлина,
стоях и очаквах прилива.
Небето се разля! Обсипа своята земя.
Чувах капки да падат, като поройна вълна!
Те обсипаха трева, поля, листа на дървета!
Дървени корита започнаха да изливат вода,
все по-тактично върху земята!
Полу-светло небе се озари от жарки проблясъци.
Тишина, озвучена от шепот на дъжда
- бе прорязана от гръм!
Гръм, така - силен, докосна се в мое сърце.
Нещо необичайно се чувстваше...
Сякаш Господ бе сърдит на наши,
непреклонни глави! Сякаш говореше...
Чувствах как нещо му тежи...
Питах се: ,, Дали няма с някого да ни раздели?! “
След няколко дни, уви - скръбна вест ни навести
и остави ни да скърбим!
Кралят на попа - Майкъл Джексън си отиде...
Тръгна си от този свят - завинаги...
- Майкъл, ще помним вечно, глас и творчество!
Ще живееш чрез музика! Ти изпълни своя задача
на земята да влезеш в сърца на хора по света,
и да оставиш в тях, трайна следа!
Обичаме те - знай това!
Дано чувстваш наша любов и топлина,
там където си сега!
В една от песните, пееш: ,, - Мога да чуя молитвите ти,
ще нося бремето ти, но преди това трябва да ми подадеш
ръката си, за да започне всичко отначало - завинаги! ,,
Аз не искам да носиш мое бреме, но искам да чуеш
молитви за мир, любов и светлина на твоя душа,
и да подам ръка на теб в знак на обич, благодарност
и възхищение за всичко което си сътворил до момента!
Поклон, Джако! Почивай в мир!
© Roselina - Neli Evgenieva Todos los derechos reservados