Имало едно време едно момиче и едно момче. Двамата били бедни не като в приказките... нямало принцове и принцеси! Живели те в съседни села, а след това се срещнали в едно малко градче. Момчето живеело там, а момичето просто пребивавало, но не за постоянно, там учело. Запознали се двамата и се влюбили. Момчето било щастливо, макар че ходело на работа и допълнително също се трудело. Така времето минавало в срещи и борба, в несгоди и целувки, трудности и милувки. Момичето обичало момчето да я гледа, когато заспи, а момчето не заспивало без тя да го направи. Опитвал се той да и покаже едно може би различно отношение с добро поведение и мило отношение... опитвал се и, предполагам, успял! Подарил и той подаръци, а в замяна получил думите: "Досега не съм срещала човек, който да ме обича!" и една сребърна верижка! Малко след седмица двамата се разделили. Някои са се провалили! На момичето сякаш нещо му бе омръзнало! Може би ходенето пеша до дома на момчето...! Е, да нямал той луксове, бедни били и двамата, но уж щастливи! Може би били омръзнали на момичето топлите зимни вечери, ласките, целувките или може би леката и романтична музика, която той записвал заради нея?! На раздяла момичето просто казало, че е свикнало да бъде само и изрекло поредната лъжа! Не след дълго вече било с друг, напук на всичко досега! Докога ще я кара така!? И така, момчето си седи и се чуди понякога: "Аз ли сгреших някъде?!" Но само хубави спомени изпъкват, когато си пусне някоя лека и приятна песен.