Полудивите прасета са опасни. Нито са опитомени, ни диви… Трябва да се внимава с тях. Особено, ако имаш (или поне си въобразяваш, че водиш) стотина.
Всъщност интелигентната природа на прасетата не предполага послушание, а по-скоро властничество. Така че всеки свински пастир с практика би определил себе си като последовател, отколкото предводител, макар че насаме би казал друго.
Наистина, свинските пътища са по-различни от човешките, но нали все нещо трябва да ни отличава.
Та, беше една тежка юлска вечер. Баба Дана поведе (тръгна след) своето стадо от близо сто полудиви прасета. По баира нагоре, по пътеката, покрай морските краставички, лавандулата, през бунището, до магарешките бодили…Чак до една гора.
Между корените и благодатните билки, те току намираха и по някой черен трюфел. Грухтяха самодоволно и преживяха достолепно. Тяхната „Господарка” използваше случая да подвие крак на някой дънер, че не беше първа младост. Почти на 80. Тя никога не беше кусала трюфел. Но и самото звучене на ...