Съчки пращяха. В лозята горяха Матеевите къщя. Огнените езици ближеха дървените стрехи. Клъвнаха и конопените въжета на люлката на малкия Матейко, увиснала самотна на крушата. Земята се тресеше под подплашените крака на полските работници. Разпилян бе и хорският ум…
Братовчедката Невенка бе хванала братчетата си за малките им ръчички и тичаше. Матейко пищеше в люлката. Бе забравен в пожара, бе забравен и след смъртта на майка си… Само един бял гълъб пърхаше безпомощно с криле наоколо… Другите, които отглеждаха в дървените постройки, измряха с овъглени крила.
Дона го роди, насилена от лудия Продан. Но инфекция я погуби и бебето ù остана на ръцете на брат ù Янко. Той ù обеща, че Матейко ще има хляб, докато стане пълнолетен, докато не се влюби…
Пожарът в бараките деформира телцето на Матейко. По душата му полепна черно-сивкава пепел. Раните под свлечената и набръчкана кожа не заздравяха. Грозничкият Матейко заприлича на старец. В дома на вуйчо му получаваше само хляб… Но обич не знаеше ка ...