cenitel (Някой)
37 20
2 feb 2010, 10:50

За живота и смъртта 

  Prosa » Otros
1002 0 6
1 мин за четене

С чаша малцово се утешавам,
казва ми да не плача
за миналото в моя живот.
Опитвам се да си затворя очите
и да видя всичко онова, което
ще ме направи щастлив.
Но нощта е тъмна като в тъмница
и малкото останала светлина
ме осветява по красивите тъжни очи.
Смъртта не е по-различна от живота,
когато живееш сам и в бягство.
Но никога не е късно да помолиш
за прошка и нов опит.
Заради всички хубави неща на този
объркан и страшен свят - те са много.
Звездите се показаха и ме утешиха
и усетих как ми премахнаха болката.
Смъртта не е по-различна от живота,
тя е ново начало към нещо...
Но преди да потегля по пътя,
кой ще ме погледне и разбере.
Отварям прозореца, има много път надолу
и ще скоча без страх дали ще успея.
Ръцете ми и кръв да пуснат, a аз ще напиша
най-хубавата песен и ще я изсвиря по пътя.
Да, ще събудя всеки, доближил ме,
ще почувствам болката му,
ще изпея песента на живота.
Докато сърцето ми тупти и очите
ми са отворени, ще продължа напред,
Смъртта не е по-различна от живота без борба.
Ще живея на бързи обороти без почивка.

© Някой Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??