- За какво мечтаеш, когато си сама?
- Добър въпрос. Никога не се бях замисляла...
- Е, няма ли да отговориш?
- Разбира се, че ще отговоря, но както споменах, не се бях замисляла, затова ми трябва време да помисля.
- Разбира се. Но все пак не разполагаме с цялото време на света.
- Така е, но разполагаме с цялото време на живота ни.
- Така е!
...
- Когато съм сама, си мечтая...
- Да?!
- Мечтая да не съм сама.
- И това го мисли толкова много време?
- Да. Защо? Ти за какво си мечтаеш, когато си сам?
- Мечтая си да създам нещо. Нещо малко, но значително.
- Като усмивката ли?
- Не, не бих казал като усмивката. Нещо по-значимо. Нещо, което да повлияе на някой, да го накара да се замисли.
- Като въпроса, който току-що ми зададе? Накара ме да се замисля.
- Хм... Не. Нещо, което би променило съществуването на някой човек.
- Виж какво, мисля, че трябва да помислиш по въпроса, защото, като гледам, не си наясно с това, което мислиш, когато си сам. А може би не трябва да оставаш сам!
- Да, перфектни сме един за друг. Ти си мечтаеш да не си сама, а аз не трябва да съм сам.
- Не се бях замисляла за това. Виж, може би това е малкото незначимо нещо, за което си мислиш, когато си сам!
- Не се бях замислял.
- Ами, замисли се.
© Дани Todos los derechos reservados