2 мин за четене
За нас, за сметаната и за още нещо...
Вчера сутринта Елена Нинова (enena) ми се обади на мобилния телефон:
– Имам радостна новина, Петенце. –Излязло ми е решението за пенсия в България!
–Е-е-е! Браво!..Най –сетне! Колко ще вземаш?
–Много!.. Цели 136 лева на месец!.. И четири стотинки отгоре!
С Елена сам Господ ни събра преди години навръх Великден, пред църквата . Не роман, трилогия може да се напише за нашите общи преживелици тук. Сестра да ми беше, не бих могла да я обичам толкова! Затова сядам да пиша сега тези редове тук, а сълзите ми са на очите.
Сто тридесет и шест лева! Почти седемдесет евро на месец!
Елена има 32 години трудов стаж в България. Голяма част от тях са в рудници. В тунели с уранова, силикозна и ...не знам още каква среда. Може и да бъркам нещо в терминологията Аз не съм помирисвала рудник. Баща ми беше черен миньор, за да мога аз да нося лачени обувчици и да си уча филологиите. Но това е друга тема.
Темата ми сега е за геноцида. За геноцида на българския народ в на ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse