На ъгъла на улиците „Пайдушко хоро“ и еднопосочната „Морски шах“ живееше миловидна старица на име госпожа Симптом.  Още от името е ясно, че въпросната беше хипохондрик в последна фаза, от което си патеха личният ѝ лекар, доктор Неиздържам Повечев и останалите доктори по безкрайните километрични камъни на клиничните ѝ пътеки.

Госпожа Симптом притежаваше шест ултравиолетови котки, които предано ближеха ревматичните ѝ крака. Въпросните котки бяха изпаднали от  пред-пред-предпоследната дъга, защото законите на физиката и най-вече на гравитацията точно този ден бяха на безсмислен семинар на природните явления и катаклизми в Трьомсьо, Норвегия.  

Котките на госпожа Симптом бяха най-милите, най-верните и, не на последно място, най-полезните котки. Освен ортопедичната полза, те бяха незаменим помощник при всяко съмнение за фалшива банкнота. Така че винаги имаше поне една котка, която придружаваше достолепната госпожа при набезите ѝ в кварталните хипермаркети. След няколко неуспешни опита продавачите се отказаха, и започнаха да ѝ връщат ресто от редовни банкноти, напечатани предната сутрин в Централна банка. Те още ухаеха на мастило, когато госпожа Симптом ги поемаше от ръцете на касиера, подушваше ги и в ноздрите ѝ запърваха мажори. За по-сигурно ходеше на пазар с две котки.

Веднъж госпожа Симптом срещна на улицата господин Нищонезначев от втория етаж, току под нея. Дори само името му вдъхваше празнота и скука, какво оставаше да му бъде приятелка. Не, че неговото държане към околния свят предполагаше някой да се поинтересува от подобна възможност де.

- А, ето я и нея – самата госпожа Синдром в цялото ѝ великолепие! – възкликна той, все едно е очаквал тази среща от седмици. – А ето и две от онези прелестни същества, заради които спя  по два часа на нощ! Ще бъдете ли така любезна, уважаема, да ме осведомите докога ще трябва да търпя този терор?! Снощи чаках до три и половина да спрат да мяукат, и тъкмо да заспя, започна вашето хъркане! Искам сън – толкова много ли искам?!? Ще се оплача от вас в общината!!

Спокойствието, с което отговори госпожа Симтом беше учебникарски пример за присъствие на духа във всякакви ситуации.

- Не съм Синдром, а Симптом - Синдром беше моминското ми име! И това не са обикновени котки, те имат свръхестествени способности.  

- Че какво им е свръхестественото?! – възкликна скептично Нищонезначев – оттука им виждам бълхите! Такива като тях има на всеки ъгъл!

Изведнъж се чу сърдито мяукане, котка номер две вдигна опашка и излъчи къс ултравиолетов фотон право към мъжа. Тозчас се случиха няколко неща: коляното престана да го боли, съчини стихотворение в петостъпен ямб за жена си, изчисли числото пи с точност до стотния знак и изсвири „Полетът на бръмбара“ на гребен. Госпожа Симптом го гледаш тържествуващо:

- Освен това могат да ви кажат дали не са ви пробутали фалшиви банкноти!

Господин Нищонезначев прибра в джоба листа със стихотворението, което имаше потенциал да бъде отпечатано в Литературен вестник, върна гребена на продавачката на захарен памук и каза:

- Чудо голямо! А пък кучето на Павлов от осмия етаж знае всички столици!

След което хукна по улицата, обзет от еуфорията на мигновеното изцеление. След две пресечки се блъсна в кучето на Павлов от осмия етаж, което изскочи ненадейно на пътя му, падна, а болката се възвърна с още по-голяма сила от преди.

- Ааааах! – озвучи чувствата си Нищонезначев – проклето псе, заслужаваш да те пратят във Виетнам!!!

Кучето реагира веднага:

- Ханой!