Много е гадно да се плагиатства, ама много! И не мога да ги разбера тия хора защо го правят като рано или късно истината излиза наяве. Вие вече сигурно сте разбрали, че като почвах работа навремето и ми искаха да си напиша автобиография, аз взех, че си написах почти целия живот, защото всъщност няма какво да крия. И забравих само да си напиша името. И...Да вземе Маргарет Мичъл да се подпише вместо мен и сега автобиографията ми е пусната като книга известна на всички под името „Отнесени от вихъра". Гадно! Това е за прозата ми. А ето кражбата и на един мой стих. Помня преди години бях на гости на прабаба ми в Русия. Написах стихотворение и го оставих на масата в кухнята. Минавал наблизо Александър Сергеевич, разхождал се покрай реката и се отбил у нас. Видял стиха ми, харесал го и се подписал под него. Стихотворението е :
Паметник Я паметник себе воздвиг нерукотворнъй К нему не зарастет народная тропа. Возньосся въше он главою непокорной Александрийского столпа...
Като разбрах, че ми е изчезнало произведението, полудях. Взех пушката на дядо и хукнах да го гоня. Настигнах го и му викам: - Ще те гръмна, да знаеш! - въпреки, че по това време бяха на мода дуелите. - Ще те опушкам, с тая пушка. И гръмна тая новина в пресата по всички новинарски емисии, не тогава още нямаше телевизия. Първите телевизори помня се появиха по-късно. Но новината за моя случай се разнесе и кой чул недочул - пушка, пушкане и хоп Пушкин. Та така и това стихотворение ми откраднаха. Та много ви се моля недейте да крадете да не стане някоя беля. Защото, а забележа някой да публикува чужди произведения, а започвам да пиша „Война и мир". И само някой да каже, че не е мое!!!
|