Докато бях на гости в леля си, случайно дочух един разговор. Не, че съм подслушвал... Добре де, може да се каже, че съм подслушал, но през тези стени се чува всичко. Както отбелязах вече, съвсем случайно се заслушах и ми стана интересно.
Братовчедка ми е на дванайсет години и постоянно се оплаква, че е грозна. Сега тя вероятно, се гримираше пред огледалото...
- Толкова съм кльощава. Отвратителна съм. Нищо не ми стои добре. А и носът ми...-тук леля ми я прекъсна.
- Говориш глупости. Знаеш, че външният вид не е важен. Важна е вътрешната красота. Душата на човек. - от истината боли.
- Ето. Значи и ти мислиш, че съм грозна. Ще се самоубия...
- Шшшт. Повече да не съм чула такива думи...
- А какво да направя, като не мога да се понасям...
- Самоубийството е грях. Дори не трябва да се споменава подобно нещо.- леля ми обича да се прави на християнка от време на време.
- Не ме интересува... Искам да се преродя...
- Стига вече. Кога ще си напишеш домашните. Другата седмица имаш контролно. За къд ...