30 may 2009, 21:47

За простотията и орисията 

  Prosa » Relatos
1402 0 4
2 мин за четене
Една бивша учителка от съседния блок доста атрактивна по цял ден си намираше слушатели от квартала и водеше безконечни разговори. Гласът ú звучеше ясно и отчетливо, високо и мелодично, явно все още се вживяваше в ролята на преподавател номер едно.Чувах в разговорите често да казва:
- Може да е висшист, но е голям простак... за някого си. Повечето от мъжете за нея бяха „простаци”, явно се е напатила жената на младини.
Нейните чести изявления ме провокираха за един подобен – връзкосан, издокаран от компанията човек, все за пари, за коли и красиви жени говори. До тук нищо ново под слънцето, ама като му чуеш приказката, най-става за зеленчуковия или може би за животинския пазар.
- Зрасти ба, де си одил? Ти видя ли снощи как ни го зачукаха. Бербатов и тоз път няма късмет горкия. Айде много поздрави на твойта, пък ако няма кой да и го сложи, да се обади на 0888...
Жените се смееха весело и възхваляваха необикновеното му чувство за хумор. Алековият Ганьо и пукнат грош не струва пред нашия чов ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димка Първанова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??