Денят почти дойде. Да мине днешният и моментът настъпи. Моментът на истината.
Ще ме погледнеш ли, когато ме видиш, ще ме видиш ли, когато се разминем, ще ме гледаш ли, когато седнем в студентското кафене. Часът на истината. Какво ли ще стане? Ще искаш да говорим - нека поговорим за нас!
Никога не сме говорили за нас. На практика всичко опираше до секса, де факто ти гръмна пистолета и надбягването на чувствата започна. Ти даде старта без да се усетиш. Ти ме накара да си противореча така. Ти си виновен. Не, не си мисли, че аз бягам от отговорност, аз винаги си признавам грешките, винаги се извинявам, когато нагрубя някого без причина... Но винаги всичко си има причина. Такъв е животът - следствия от последици и последици от следствия.
Всички, всички ми казваха: "Много е хлътнал по теб!" Аз казвах: "Няма нищо такова!" А знаех, че е така. Виждах го в очите ти - светят с онази стопляща светлина, озаряват ме цялата, сякаш строят ореол покрай мен и аз се чувствам, че цялата светя. Аз съм твоето Ангелче, не спираш да ми го повтаряш, а не разбра, че всъщност съм дявол.
И аз на моменти изпадах в "емоционални кризи". Ето, това е проблемът на чисто сексуалните връзки - не може да има секс без чувства и чувства без секс. Защо изобщо се самозалъгвах, какво си въобразявах... Нима наистина мислех, че ще ми се размине безнаказано, че и ти и аз ще останем бездушни във всички ситуации, които си създадохме?! Но късно се усетих. Прекалено късно - казах ти, че даваш повече, отколкото аз и още, и още... Нараних мъжкото ти его, нараних гордостта ти... Но това е драскотина в сравнение с другото, което щях да ти причиня. Трябваше да проговоря. Трябваше да ти кажа. Трябваше да те нараня, но повярвай: сега те боли малко. Не те боли така, както би те заболяло, ако бях почакала още...!!!
И все пак. Ще поискаш ли да поговорим за нас? Господи, та аз дори не си направих труда да те опозная. Ако се бях помъчила, сега нямаше да се чудя как щеше да реагираш ти. Поне от последния ни разговор (преди три седмици ли беше?) ти стана ясно, че не искам сантименталности във връзката ни. От там дойде и проблемът, и болката, и хаосът...
Ако бях на свое си място, бих казала: "Не ми се говори сега за това!"... бих те погледнала в очите и бих продължила напред.
Ако бях себе си, бих развила една дълга лекция за секса, за ревността ти спрямо мен, за твоите чувства, затова, че аз не знам какво изпитвам, за това, че не вярвам в любовта, а ти вярваш, че е най-добре да си останем приятели, но знам, че и такива няма да бъдем след всичко станало... Щях да ти обясня надълго и на широко, че обичам другия, онзи, който съм си направила труда да опозная, онзи, чиито живот споделям вече доста години... Но ти би ме помислил за луда!
В крайна сметка ще се направя на такава, на каквато винаги се правя - ще подходя с ирония, ще мина през сарказма и ще свърша с арогантността...
Утре ще се нараним взаимно...
© Коколлляк Todos los derechos reservados