Студено е в сърцето ми и от това ме боли! Не мога да обичам! Не вярвам вече в прословутата любов! Ти ме накара да повярвам в нея... но после ми доказа, че такова нещо не съществува. Разби сърцето ми на хиляди парченца. Събирах ги дълго след теб. Накрая сглобих една по една частите. Отново имам сърце, но си личат отделните части. Личи си, че е наранявано и разбито.

Защо ме гледаш тъжно сега, когато ти казвам всичко това? Нима не си го знаел до сега!?Не се мъчи отново да ме лъжеш! Не и този път. Нима заслужавам отново да страдам? Нима малко ме нарани и сърцето ми на хиляди парчета разби! Малко ли ти беше това? Не ти ли стига вече! Защо свиваш рамене и навеждаш глава към земята!? Искаш да ти повярвам, че съжаляваш! Знам, че не ти пука. Не се прави, не се преструвай, че осъзнаваш какво направи! Не! Не плачи! И сълзите ти не помагат. Дори и в това не вярвам вече. не вярвам на нито една твоя дума. Не си прави илюзии, че съм още онова малко момиче, което вярваше на думите ти сляпо и тичаше след теб всеки ден! Помниш ли как ти се молех? Беше ти хубаво нали? Знам колко се радваше, когато се унижавах пред всички, за да докажа любовта си към теб! Но тогава не ми пукаше. Исках само ти да знаеш какво има в сърцето ми! Колко вярвах в любовта и в теб! В мечтите си... правех дори планове за бъдещето! Как може да съм била толкова глупава! Толкова сляпа! Да не виждам, че ти не си искал това, че целта ти е била друга. Не си мислил да бъдеш дълго със мен. Защо не ми каза? Защо ме остави да вярвам в неща, които не съществуват? Защо ме накара да вярвам на думи, в които не вярва и малко дете? Как можа... никога няма да го забравя. Винаги ще пари в сърцето ми болката, която ти ми причини...

Замълчи! Недей се мъчи да оправиш нещата. Няма да успееш! Ще стане още по-зле... ще ме нараниш много повече. Недей лъга. Няма смисъл вече от това. Аз не вярвам на нищо. Не си мисли, че този път ще оправиш нещата. Всичко ще се нареди и отново ще ти повярвам както преди. като хлапачка да тичам отново след теб. Знам, че това искаш, но стига толкова! Няма да ти го позволя. Имам си достойнство. Стига съм слизала под него. Достатъчно време те чаках и за тебе плаках. Край на мъчението ми. Вече не искам да се връщаш и да ме караш да ти вярвам. Не искам да ме лъжеш повече и да си мислиш, че можеш да ме имаш винаги отново, когато си пожелаеш! Не! До тук бях аз. До тук бяха моите страдания. От днес нататък ти си оставаш един спомен за мен. Спомен от миналото, който все по-рядко си спомням. Избледняват силуетите в главата ми, на мястото на думите има празно пространствен помня нищо за нас! Не помня целувките ти, не ме парят прегръдките ти, не ми липсват очите ти. Гласът ти не помня, аромата на парфюма ти не усещам. Смехът ти друг заличи!

Да, мили! Плачи! Точно това исках да видя! Точно това очаквах през цялото време! Да те видя как плачеш и как на колене пред мен се молиш! Знаех си, че и този ден ще дойде, но не знаех, че е толкова близо! Ето, че дойде! Виж ме! Погледни ме... вдигни очи нагоре към мен! Виждаш ли добре? Да, истина е! Усмихвам се и дори не си и помислям да ти подам ръка, да ти помогна. Да избърша сълзите ти и да ти кажа, че ти прощавам всичко. Не! Продължавам да се смея над теб! И ти шепна слова " Това заслужаваше, мили! Получи си го сега! Разбра ли какво е любовта? Видя ли как ме болеше и мен? Сега е твоя ред да плачеш и страдаш! Да няма кой да се смели над теб! Прости... прости... но това заслужаваш ти!"...

Нямам какво друго да ти кажа! Нямам какво повече да ти дам. Дойдох за последно при теб, за да си взема всичко, което беше останало. Остатъка от сърцето ми... последното парченце, което ми липсваше! То сега е мое и не ти принадлежи нито една част от сърцето ми! Ще го дам на друг! Някой, който знае как да го пази и как да заличи раните, които ти му нанесе. Болката, която ти му причини! Сега се усмихвам доволна по пътя си нагоре! Най-сетне сбъднах мечтата си! Най-сетне ти ми се молиш, теб те боли, а на мен не ми пука. Разбери! Продължавам напред, макар и с разбито сърце. То вече си е само мое и не ти принадлежи. Толкова време се борих и страдах, но сега разбирам, че си е струвало всяко едно малко усилие от моя страна, по този трънлив път!

Обръщам се да те погледна за последно и да запечатам в съзнанието си как си седнал на земята и плачеш. Чувстваш се безсилен, нали? И аз бях така в онази нощ! И аз седях на земята и молех за малко милост, за капка разбиране, но ти не прояви нито едното... реши да се правиш на силен и горд! Е, какво постигна с това? Ето! Да, точно това... да седиш сега на същото място, отново със мен! Но този път ти да молиш за това, което аз исках. Тогава ти ми обърна гръб! Тогава ти не чу думите ми! Сега е мой ред да постъпя така! Колелото се върти, мили, и сега ти си на моето място. Плачи, плачи! Това заслужаваш след всичко, което преживяш! И мен ме болеше! Но сега е друго. Сега се смея от сърце!

Тръгвам, без повече да те поглеждам! Без повече за теб да мисля, без да се смиля! Боли ме... не, не! Не ме боли! Така ми се стори за миг! Заблудила съм се! Светна ли ти и на теб за миг пред очите? Помисли си, че ще кажа колко те обичам? Не! Това беше отдавна! Обичах те много... сега си просто забравена мечта, която мисля, че успях да сбъдна!

"Сбогом, мили!" крещя, за да чуеш. Надигаш глава, но там виждаш само сянката ми зад завоя... мен вече ме няма. Не и от днес нататък! Съжалявам, но нямам сили вече да се боря за теб и да ти прощавам лъжите и грешките! Достатъчно дълго търпях! Тръгвам и аз да търся своето щастие! Осъзнах, че то не е при теб и никога не е било!

А сега ти казвам последни думи. Отправям следните слова към теб: Обичай ме винаги! И нека във всяка една да виждаш мен! Да не получиш и капка любов! Да се влачиш от болка! Да ме молиш още дълго за прошка! Да разбереш каква грешка си направил, но да знаеш, че не можеш да я поправиш! Да парят целувките ми, устните ти. Да те вледенява спомена за прегръдките ми. Да те ужасява спомена за очите ми! Да плачеш, да страдаш! Да имаш целия свят в краката си, но да искаш само МЕН!!!

                                                            
                                                                                       За първата ми любов...!!!

                                                                                                        ... от МаЛкаТа