За теб
Това е едно писмо, което няма да ти изпратя. Има няколко въпроса, които искам да те питам, но все не успявам да ги изрека...
Докога ще ме губиш и измъчваш? Коклко мостове изгори със съмненията си? Колко сълзи предизвика и ще предизвикваш? Докога ще се заблуждаваш, че плача, защото ми е тъжно, само защото аз ти казвам така!?! Колко още ще продължиш да ме объркваш? Колко още празни надежди ще ми дадеш и после ще си вземеш? Колко още!?! Докога!?!
Знаеш ли, че понякога думите ти стигат със закъснение до мен? Знаеш ли, че понякога дори нямам смелост да ги осмисля? Знаеш ли, че понякога ти си причината да плача? Знаеш ли изобщо колко ме нараняваш в някои моменти? Естествено, че не знаеш. И никога няма да разбереш, защото никога няма да ти го кажа... Най-странното е, че се радвам, че те има до мен...
С любов,
Еми!