И защото мразя това как те обичам - някак наистина и малко наужким.
И защото мразя това как  си стоиш - леко статичен с ехидна усмивка.
Мразя пътя, по който съм тръгнала - с три разнопосочни платна.
Към тебе, назад и пак дълбоко във мен.
Мразя колите - минават край мен както ти всеки ден.
И между другото,
мразя и светофара,
дето все ме спира на една пресечка от теб!
Оф. Оф. Оф.
И мразя, че не получих перфектната си фантазия.
Мразя и тази чувствена инфлация.
Че и колите вече не хабят газта за стоп.
На стоп. Преструвка. Мразя, мразя, мразя този път.
И наивния ми шофьор до другата улица.
*(Обичай си се. Аз пък ще обичам мен.)
Днес аз пък ще се откарам. Не до вкъщи. Не и до утре.
Мразя този глупав шофьор,
никога не ми позволява да катастрофирам,
някак наистина и малко наужким.
Прикрий се.
Напръскай си очите със спрей.
Ходи и разкажи, че съм луда.
Аз пък ще кажа, че си гей.
Сложи си маска - на вековен клоун-мим.
Аз пък ще се маскирам на яйце, метаморфозирало в палачинка.
Мразя палачинки.
Всичко изтича от тях. (като теб... тече като теч в автоматна за шейк)
На макс! Ще се блъсна напук твоето его.

Затова гледай как се прави. За да го направиш другия път както трябва. Не наполовина.