1.
Събуди ме нежен слънчев лъч, плахо полазил през прозореца и погъделичкал ме по лявото око. Дясното бях забил в гърдите на Пенелопи – най-удобната възглавница през последните дни.
Имах две възможности – да присвия окото и продължа съня си върху всеотдайната твърда мекота, или да я събуда и нея – по любимия й начин…
Само дето стереофонът реши проблема вместо мен. Запя тиха хавайска песен, възглавниците стреснато се понесоха нагоре с рогата напред, а гласът на Пенелопи отнесе съня:
- О, пак ще се успим…
Не ми се питаше – а за къде? Защото необходимите осем часа седмична трудова дейност бяхме изработили и двамата – още във вторника. И до понеделник нямахме ангажименти в Центъра за наблюдение на планетата.
Всъщност, и по време на дежурствата нямахме особено натоварени дейности. Просто си беше традиция хората да заемат определени работни места – диспечери, наблюдатели, контрольори. За останалото имаше роботи…
А стереофонът не млъкна – премина към древен боен викингски марш и трещенето на ...