И двамата не очаквахме, че ще се засечем, поради което останахме доста изненадани. На лицето й личеше въпросът защо се прибирам по това време. Мария не знаеше за „временната“ ми работа в Кьолн – в онзи стриптийз бар, нито пък подозираше за настоящата такава в центъра на Асеновград. Та какво ли можеше да изникне първо в ума й? Че се връщам от проститутка или пък че съм се чукал с някоя друга непозната...
– Ти мини първа... – отстъпих с наведена глава.
– След като сами не си уговорихме среща, май Съдбата реши да ни срещне. – засмя се.
– Кажи какво искаш? – тя явно изобщо не беше в лошо настроение.
– Еха, ще си държим сметка!
Подмина ме и за пореден път се опита да избяга.
– Мария! Спри се...
– Ще ме оставиш ли на мира?! – отскубна се. – Не си и помисляй повече да ме докосваш!
– В това ли ти е силата, а? Да изкарваш виновен онзи, който дори не иска да те вижда?! Какво си въобразяваш, Мария... Търсиш ме само защото така ти харесва. Харесва ти да манипулираш хората, а единствената манипулир ...