Не помня устните ти, нито аромата ти.
Смътно си спомням ръцете ти, а гласът ти отдавна забравих.
Не помня чувството точно от твоите докосвания,
всичко плътско сетивата ми отдавна забравиха.
Но помня чувствата,
които изпитвах от първата среща на погледите ни,
до последния път, в който се срещнаха.
И всъщност разбирам, че времето не лекува,
но с времето се забравя –
онова плътското, тленното – то не остава.
Хората се забравят, но остават емоциите –
да напомнят за някого добре познат стар непознат.
© Вероника Todos los derechos reservados