Всяка сутрин Бисерка правеше сутрешна гимнастика. Тя се състоеше от бягане двеста метра и тридесет коремни преси. Това ù отнемаше доста време. Ето защо тя ставаше доста рано.

  Но една сутрин момиченцето се успа и затова направи само двадесет и девет коремни преси. То набързо закуси, взе си чантата и хукна към училище. Забравената коремна преса се натъжи и тръгна по света да търси своето приложение. Тя беше свикнала да се използва, а днес не можа.

Вървеше, вървеше коремната преса, но се измори. Седна на нещо топчесто, обвито в зелена дреха. Нещото имаше много братя и сестри на земята. 

- Хей, ще ме смачкаш! - развика се нещото.

- Кой си ти?

- Аз съм лешникът.

- Какво е това лесник?

- Не лесник, а лешник. Аз съм ядка, служа за храна. Живеех на дървото няколко месеца. Когато узрях, паднах на земята, но скоро ще умра. Хората ще видят, че съм узрял за тях и ще ме вземат. А ти какво си?

- Аз съм коремна преса. Днес едно момиченце забрави да ме използва и аз тръгнах по света да търся своето приложение.

- Какво е това коремна преса?

- Коремната преса е, когато правиш гимнастика.

- Какво е това гимнастика?

- Гимнастиката е, когато правиш коремна преса.

- Не разбирам...

- Например, ти лесниче....

- Не "лесниче", а лешниче!

- Добре де. Ти като паднеш от дървото и се търкулнеш, правиш гимнастика. Хората го правят всеки ден.

- Да, но аз - само веднъж в живота. После идват лоши момчета и ме изяждат, както стана с много мои роднини, защото вече както знаеш, аз съм в роднински връзки с всички лешници по света.

- При теб е по-разл... 

  Но думата на коремната преса се изплаши или по-точно половината от нея, и избяга, защото нещо човешко се приближи. Тъкмо в тоя момент един ядосан камък нарочно преспъна забързаното момче. То падна и бутна малкия лешник, който се свря в една дупка, където никой не можеше да го намери. Там още група негови приятели бяха попаднали през годините, дори се оказа, че единият е далечен чичо на майка му. Бяха прекарали в тази цепнатина цели четири години, предпазени от дъжд, вятър и човешко око, разказваха си весели истории, понякога съжаляваха за злата участ на свои близки.

  В същото време коремната преса също бе доволна, защото  най-после щеше да бъде използвана. Благодарение на нея момчето стана от земята.

- Ще ми платиш за това - каза то на белия камък, ритна го и си отиде засрамен.

01.09.1999 г.