Няма празници, няма делници, навсякъде само намръщени хора. По улиците, в магазините – и все недоволни. Защо?! Влизам след работа да си купя хляб и плодове, часът е 21,50. Работи само една каса, в магазина сме аз и още две жени. Едната се провиква:
- Само една каса ли ще работи?
Магазинът работи до 22,00 ч. Децата са оставили една касиерка, защото няма много хора и всички прибират плодовете отвън. Те също бързат да се приберат по домовете си, те също са уморени и изнервени, те утре пак са на работа, но се усмихват... изкуствено. А ние, клиентите, ги ругаем истински, от сърце.
И се сещам за приятели, завърнали се от Америка, дето разказват, че там всички се усмихват, ама изкуствено, и си мисля, че ми омръзна да гледам намръщени и искам дори изкуствено да ми се усмихват, за да не ме натоварват, и без това не ми е никак хубаво. И аз имам проблеми. Като видиш някой на улицата и му кажеш ”Здравей, как си?" съвсем не значи, че се интересуваш от историята на заболяването му. Може простичко и ...