В колата беше топло, задушно и когато отвориш прозореца отвън влизаха мухите, изпаренията на колите, и гласовете на хората. Задръстване.
В такива моменти обстановката предразполага човек да се пита едни фундаментални въпроси от типа на какво търся тука. Не в конкретното задръстване, а по принцип. Не, че някой знае.
Много е лошо да не знаеш какво търсиш "тука", при все да си попреминал буйният цъфтеж на една неизживяна младост.
Но не бях сам, ако това успокоява. Поглед наляво, надясно, все същите сериозно отегчени физиономии, стъпили здраво на пътя, никой незнаещ накъде отиващ.
И само мисълта за спокойствието на дивана след ракията и салатата те поддържа жив и те кара с настървение да натискаш газта. Задръстване.
На човек му минават всякакви мисли в задръстванията.
А аз си мислех за ваксинацията, масовата истерия и злоба, средновековното затъпяване, масовата вяра в конспирацията на съществуването и ред други безсмислици.
И най-вече за това защо не получаваме никакъв сигнал от извънземно ...