продължението...
... Заедно
Каша, за която може би ще съжалявам винаги, но и най-хубавите два дни в живота ми. Отидох в Бургас, без да знае който и да е. Чакаше ме на гарата и ми каза, че от тук нататък проблемите ни стават големи. И наистина беше така. Но въпреки всичко и всички беше невероятно. Бяхме само ние и сякаш времето беше спряло. Бях само негова и той беше единствено мой. Прегръщах го, целувах го и не се съобразявах с никой и с нищо. Само ние. Но всичко просто така отлетя. Взеха ме от квартирата и мигът свърши. Но продължихме да сме заедно. С много усилия го убедих, че обичам само него, че искам само него и никой друг, че той ми е всичко, което имам. Но като ми казваше, че е по-добре да се разделим, сякаш ме пробождаше в сърцето без капка милост. Болеше, горях отвътре, но се борих. Да, борих се за това, което обичах и за това, което искам.
Чувахме се често. Но това не ми стигаше и ми се искаше да го видя. Той беше на изпит, а аз - аз бях в Бургас. И се видяхме. Пред пиано-бар ...