Да, Андрей отлично познаваше тази улица - с банката отсреща, вечно развалящия се светофар, будката за вестници и хранителния магазин, от който често си купуваше цигари. Намираше се на около десетина минути от работата му. Защо тогава пътят до тук му се стори толкова дълъг? Какво се беше случило с мястото (изглеждаше му различно и чуждо)? Сякаш някой бе омагьосал часовниците и стрелките им се връщаха назад, като минутите се равняваха на години. Имаше усещането, че сънува, вървеше бавно, всяка стъпка отекваше в съзнанието му като ехо от забравена предишна, а думите на случайни минувачи заговорнически се преплитаха в нечий все още неясен глас.
Мъгла, но не от онази, предизвикана от лошото време, а някаква друга, спуснала се в самия него, забулваше сградите и хората наоколо. Това обаче само го правеше по-съсредоточен. Знаеше, че ще е трудно да открие онова, което търси. Най-малката разсеяност щеше да го отдалечи непоправимо, затова не биваше да допуска грешки.
„Трябва, трябва да е някъде т ...