Стъкленият покрив отразяваше заченъците на залеза. Гледах тъмнеещите пепеляви склонове там, където светлината си отиваше, а виждах отражението на бляскавото небесно светило в стъклото. Този странен обзор на минало и бъдеще, като поглед в огледалото за странично виждане, ме забавляваше. Така или иначе рядко ми се случваше наяве това, което така често занимаваше душевния ми свят. Подаден беше сигнал за тръгване. Хванах каквото можах, поогледах се и заслизах надолу без особен желание или финес. Последни приготовления и потеглихме.
Сребристо-лилава паяжина започваше да се спуска над земята. Далеч от града силуетите на дърветата впечатваха разкривените си форми в небето. Слънцето заподскача като ярко оранжево топче в полезрението ми. То описваше хаотични траектории и изглеждаше все едно малката кола носеше света във себе си, а всичко останало я отминаваше. Навлизахме в млада гора, която окастрена наскоро сменяше солетоподобните си дръвчета всяка секунда. Изглеждаха все еднакви: тънички, рав ...