Мириса, излъчван от пътя, винаги е различен и Алтар дори със затворени очи можеше да познае дали е на хрущящия пясък, поскърцващ при всяка крачка и неговия пустинен дъх или върви по някоя пътека, извила се като змия, пресичаща степите и обиращия шума от стъпките мирис на смачкана трева.
Знаеше кога е на раздробения стар път от натрошена пореста материя, останала от древните, която нагрята от слънцето миришеше противно на отровната химия, ползвана в онези далечни времена за направата на какво ли не.
Когато минаваха през руините на някой град, тъпчейки отломките му и чувайки вечното скърцане на металните скелети, побутвани от вятъра и напомнящи с тежкия мирис на ръжда, че тук са живеели във високите си домове хиляди и хиляди хора.
Сега, присвил очи пред облещилото се слънце насреща му, вдишваше прахта, вдигана от кервана им по обичайния път - яздеха от седмица между дюните на поредната област, превърната в безжизнена пустиня от слънцето. Сонбахар реши да го отведе при някакъв негов учите ...