- Какъв е тоя залез!? - Хей, хора! Станете и вижте има залез… - Какви гъби си ял снощи та чак сега те хващат, а? Е със сигурност са страшно добри, за да ги говориш такива щуротии…хехехе - Не бе хора, станете и вижте Залезът е пред нас!!! - Залез? Нима? Но колко е часа? Аз лично гледах изгрева преди няколко часа. – каза Ани. Всеки започна да се събужда развълнуван от събитието. Разни ципове на спални чували се чуха в тишината. Всякакви хора разхвърчани по пясъка около огъня отваряха морни махмурлийски очи. Имаше и такива, които продължаваха да похъркват, не чули, че Слънцето залязва. И все пак… Оживи се! Настана време да се разбере що за аномалия бе това. Събраха се хора и от други огньове, за да дадат своя глас и мнение по случката. - Ще трябва да направим нещо! – поде едно момче от София. - Да направим, но какво?! Ние сме беззащитни малки хора, а то, то това е Слънцето. То управлява нас, а не ние него. – объркано се изказа напушената Ани. ….Слънцето бе започнало да скрива първите си части от огненото кълбо…. - Ако се съберем и бъдем всички заедно, и изпеем песен може да се върне при нас. Нека му изпеем песен за пролетта… Иво взе китарата и хвана един акорд, леко весел акорд, но с тъжна нотка. Всички започнаха да се включват. Кой с ръце, кой с уста, тарамбуки, дайре, кавал и кво ли още не зазвуча сред лъчите на залязващото кълбо. “Слънчо ела пак при нас, Слънчо върни се в Иракли, Слънчо не залязвай в този час Молим ти се не ни оставяй тук сами!
Пролет е недей унива, свободните сърца ни оживи Нека пак кат чучулигите над нива Да политнем с душите ни диви...
Слънчо ела пак при нас, Слънчо върни се в Иракли, Слънчо не залязвай в този час Молим ти се не ни оставяй тук сами!”
Танци и надежди се развихриха около разпаления от пламъка в сърцата ни огън.
“ИРАКЛИ….ИРАКЛИ…ИРАКЛИ”
Слънцето залезе наполвина. То въобще не се отзова на нашите песни и танци за пролетта… Глухо, …глухо бе то за нашите желания. - Хей ами ако направим от собствените си тела кула, която да стигне до Слънцето може и да го преместим, а? Зачудих се, откъде ли се чу този глас. Кой каза тази изпушила марихуанска мисъл…или по-скоро детска въображаема илюзийка. Не знам. Не успях да разбера, но както и да е.. Всички се замислиха… С много любов и капка надежда погледнаха небето. Но уви! Нямаше смисъл. Дори вярата на всички ни не можеше да стигне, за да преместим Слънцето в небесния ни хоризонт. Всички вече знаеха какво следва, въпреки че не искаха да го повярват. Картинката бе унила и тъжна… Сърцата ни се сковаха от леденото чувство, че ще трябва да изоставим това любимо наше кътче. Иракли бе дом за душите ни, красота за очите, музика за ушите. Място, в което спокойствието обладаваше морните ни ежедневни тела. Тук успявахме да се откъснем от хорската глупост населена в градовете и селата. Тъга и самота…. Природата бързо умираше. Пред очите ни капеха листата на изсъхналите вече стволове на дърветата. Птичи трупове падаха като град от небето, придружен с дъжд от насекоми. Красивите и пъстри цветя се превръщаха в цигарени фасове, които “почиствахме” от пясъка. Морето изхвърляше своите големи и малки деца. - Слънце, върни се!!! … не изоставяй Иракли. Молим ти се всички. Ние те обичаме и теб и Иракли. Всичко това, което бе тук е част от душите и сърцата ни. – всички вкупом говорихме със Слънцето, въпреки че виждахме последните му лъчи. Залезът бе неизбежен… ………………ИРАКЛИ……………. ………………………………………………………………………………………… минаха доста години от тогава. Сега хората разправят митове и легенди … “Имало едно време едно красиво и райско място….Викали му Иракли.” Разправят, че там птиците и всички останали диви животни се чувствали свободни. Че и хората с техните души също били свободни. Пеели и танцували през цялото време. Винаги ухаело на пролет и цветя… Морето било истински синьо и тихо, и просторно. Ярко зелена чудна гора разгръщала своите обятия в близост до пясъка… Е-е-ееее-х Разправят също, че можело да си хванеш делфин и той да те отведе навътре към дълбокото море… Но за съжаление никой не знае как е изчезнало това място. От някъде бях чул, че имало Залез след Изгрева, но това ми звучи като в приказка, Но никой не знае….
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.