Звъни се. Този път не беше звънецът на вратата, а телефонът.
— Здравей! – чу се приятен женски глас.
Стив не отговори, затова тя повтори по-силно, но той любезно ѝ отвърна, че не може да се сети коя е.
— Не ми харесва това — продължи тя. — Особено интонацията ти.
— Какво да направя? Наистина не се сещам!.
— Стив! Казах, че не ми харесва тона ти.
— Виждали ли сме се? — попита той отново.
— Само веднъж! Беше отдавна...
— Сигурна ли сте?
— Предположих, че не си ме забравил, а се оказва друго
— Ами…
— Направо е ужасно. Май по-добре е да затварям?! ...