Замислям се върху думите на Исус. Нима ние, в нашето сиво ежедневие забързани за някъде, не забравихме що е хуманност? Кой ще ти мисли за нея? Вървим все напред и не знаем защо бързаме. Накрая какво? Все тази сивота. Не изпитваме никаква нежност и състрадание. Все този унес, без да виждаме около себе си, сякаш всичко е сън. Става ми мъчно за тези хора. Няма ли да прогледнат най-сетне! Няма ли да се събудят от този дълбок сън! Пустота, дива пустота, без любов в сърцата. Безразличие и пълно отчаяние. Но защо? Нима над нас не грее слънце и не ни огрява с лъчи от Любов? Нима в дома ни не се чува весела детска гълчава? Нима Природата не ни се отблагодарява със своето изобилие от плодове? За какво живеем всъщност? Да се радваме на Живота и красотата на Природата. А какво правим? Вървим намръщени. Изчезна усмивката от устата ни. Очите ни станаха мрачни и непрекъснато насълзени. Защо плаче детето? То плаче за майка си да дойде при него, за да му даде своята обич. А нима ние не плачем, за един по-радостен живот? Но той може да бъде такъв, какъвто го желаем, ако мобилизираме своите сили и се борим за своето щастие и повече радостни мигове. Разбира се, че ние сами градим живота си и той ще бъде такъв, какъвто си го изградим. Щастието е лично и никому другиму. И така да живеем, пеем, и се веселим! В това е смисълът на Живота. Наистина, забравихме веселието, а и от там скуката в живота ни. Обезмислихме го. Забравихме за идеите, които една след друга трябва да реализираме. Да обръщаме внимание на най-малките неща. Защото нищо не остава в пространството. Онова пространство, обитавано от хиляди видими и невидими същества. Те и ние работим заедно, за реализилане на нашите идеи. Затова трябва да се замислим! Да не оставяме на другите да мислят за нас, а сами да реализираме своите идеи, защото невидимите същества винаги са готови да работят с нас.

   Нашите идеи трябва да бъдат облечени във великолепна дреха, т.е.  добре обмислени, които да съчетават във себе си най-доброто и изработени с много любов. В това е истината. Всяко нещо трябва да бъде смислено и тогава всичко около нас ще грее и ще виждаме във всеки човек приятел. А той ще отговори на нашето приятелство с любов. Ето, този живот ще бъде нашият смисъл. Една нежна дума, една усмивка, една подадена ръка. И най-вече, една истинска любов. Подай ръка, приятелю! Вдигни приведената си глава високо, за да видиш синьото небе и почувстваш Божествената Любов! Тя е ласката на твоето сърце. Тя е истината и смисъла на твоя Живот.

Следва