1 мин за четене
Заплатата в наденички и закуска с хоросан
Брат ми, който дълго време беше на трудовата борса, започна работа. Най-щастлива беше мама. Покани ни на кафе с мъжа ми и въодушевено започна: „Зетко, шуреят ти започна работа като боди в една фирма”. Поглеждаме я въпросително. „Бъркам ли? Нали така се вика сега на пазачите? Двадесет и четири часа ще работи, два дни ще почива. Се за три наденички ще изкара до края на месеца.” „Ти пък, бабо, всичко в месо обръщаш!” – мърмори мъжът ми. „Какво месо, бе, зетко, казвам ти, че за три наденички ще изкара към 90 лева.” „ Мило, - обаждам се, - нека преведа. Мама сигурно иска да каже, три надници...” И вече я чувам да продължава: „А снощи гледахте ли по телевизията за Кърджали? Ужас! Някакъв мъж не отишъл навреме при доктор и умрял. Много внимавайте!” „За какво да внимаваме, бе, мамо, ние няма да ходим в Кърджали?’ – казвам. „Ама нали ще ходите до Бургас.” „Да, де, ама не през Кърджали! Кажи най-после какво е станало.” – ядосвам се аз. „Как какво, ужасии ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse