Обичам те! Защо да крия? Само защото умирам от страх да не се подиграеш с чувствата ми?
Само защото не искам околните да ме гледат със смесица от присмех и съжаление? Достатъчно време отказвах
да призная пред себе си, че те обичам повече от всичко на света. Беше ме страх, че някой ще чуе мислите
ми и спора, който водих със сърцето си.Това мое сърце те избра и искаше да те обича, но се сблъска с разума. И успя
да го победи! После накара и разума ми да те обича. Сега чувствам, че трябва да ти кажа следното: Обичам те,
такъв, какъвто си! Мълчалив, малко странен, различен, тайнствен, ИСТИНСКИ. Знам - не бих могла да живея без теб,
защото вече не виждам бъдеще. Ти си моят живот, моят свят, моят дом... Надявам се да оцениш жеста, че чувствата, които бяха само мои сега са
 публично достояние. Но за мен е без значение. Единственото важно нещо е, да мога да те обичам. Не искам друго. Не търся съжаление, благодарност,
 взаимност. Би било прекалено да искам подобно нещо от теб. Единственото, за което те моля е, да ми позволиш
да те обичам, защото иначе съм загубена. Желая ти - независимо каде си и независимо с кой си - да намериш щастието
и любовта. Бъди щастлив, защото го заслужаваш! Искам да знаеш, че на Света ти си Единственият човек, заради когото
 бих изтърпяла доброволно тази болка. Сладката болка да те обичам...