Чашите заподскачаха в нестроен танц, дрънчейки настойчиво. Чинията с телешко филе се пръсна на хиляди парчета, които като шрапнели удариха стените на сепарето. Макс седеше втрещен сред облак хвърчащи струйки вино, до ушите му достигнаха писъците на клиентите от съседната маса. И всичко това бе на звуковия фон на лаещи злобно автомати.
Шумотевицата утихна и Макс успя да се пребори с паниката дотолкова, че да надникне плахо над ръба на масата. Натали продължаваше да седи на стола си, ококорените й от почуда сини очи се бяха зареяли и сякаш не регистрираха суматохата наоколо.
– Натали? – извика Макс и се огледа, търсейки с поглед нападателите. Те бяха опрели прикладите на оръжията си в бедрата и презареждаха. – Залегни, Натали, веднага!
Младата жена поклати едва доловимо глава и вяло се усмихна, сякаш това което бе чула току-що бе най-досадното нещо на света. Продължаваше да си седи спокойно, същински остров на спокойствието, недосегаем за бурите на тероризма.
– Натали? – каза настойчиво ...