Защо? Един от любимите ми въпроси. Още като малка си личеше, че съм любопитно дете постоянно досаждах на майка ми и на баща ми с въпроси започващи точно с тази въпросителна думичка - защо? Защо небето е синьо, защо снегът е студен, защо казваме на молива - молив, защо сълзите са солени, защо това, защо онова. И сега пак съм толкова любопитна, пак задавам въпросите започващи със защо, но този път ги задавам на себе си, досаждам си сама, питам се, и не си отговарям, понякога питам и другите хора, и те не ми отговарят, явно този път въпросите ми са по-трудни, по- сложни, а защо всичко е сложно? Хайде, обяснете ми защо винаги нещата трябва да са сложни, защо правим грешки, защо нараняваме, или не по-скоро защо ни боли, защо правим грешния избор, защо се влюбваме в грешния човек или защо в нас се влюбва грешният човек, човек, който не можем да обичаме, а който заслужава; човек, чието място ни е познато до болка, защото и ние обичаме някого, който обича друг и знаем колко боли да играеш тази ...