Кметският наместник Цвятко, или както всички го наричаха Цвъкльо, беше съкрушен. Не, той беше съсипан!!! Унизен, смачкан до безнадеждност и попарен от случката, за която ще стане реч по-долу. Но първо да обясним странното му име. Любимата дума на Цвятко беше „цвъкам” и нему производните. Тази всеобясняваща дума той прикачеше на всичко и както се оказа, приляга на всякакви ситуации. Жена му не беше родила, а цвъкнала двама сина. Хората не работеха, а цвъкаха по нещо, за което съответно им цвъкаха пари. Е, речникът му беше беден, но какво да се очаква от човек като Цвятко, в чийто живот най-голямото достижение беше длъжността на физкултурник на класа. Раз-два, раз-два, мааше ръце той, а дечурлигата цвъкаха показаните от него упражнения. Когато дойде модата на физкултурниците в държавен мащаб, Цвъкльо се уреди на длъжността кметски наместник.
Когато влезе за първи път в кабинета, намести се на стола и уменията му се изчерпаха. Щото единственото нещо, което можеше да управлява, беше магаре ...