Защо не станах мастит бизнесмен?

След настъпилите  промени  в България, много често са ми задавали въпрос, който се свежда до следното:  „Като си толкова „печен“, защо не  създадеш собствен бизнес?“

Всъщност това си беше съвсем  логичен въпрос, защото  при богатия опит и връзки, които имах както на Запад, така и в страните от Близкия и Среден Изток, а също и в България, би трябвало да мога  да развия голям и печеливш бизнес. При това, особено в началото, голяма част от едва прохождащите тогава частни “бизнесмени” в основната си част все още нямаха и понятие от свободна пазарна икономика, маркетинг, теория на риска, логистика, работа в условията на жестока и безкомпромисна конкуренция, водене на преговори и договаряне  и т.н. От друга страна бях напълно наясно  в кои дейности има незапълнени  пазарни  ниши, предлагащи гарантирани големи печалби и то при честни методи за тяхното реализиране.

Не го направих не защото не съм искал, не че не съм имал възможност, или ме е било страх, не и че не съм бил канен за участия в крупни бизнеси и печеливши схеми, а най-вече затова, че при започналото вече брутално, лишено от всякакви морални норми и задлъжки, натрупване на първоначалния капитал в България, не можеше да се развие сериозен бизнес, без директен сблъсък с нечистоплътни прийоми като корупция,  рекет, заобикаляне или  безочливо  погазване на вече и без това остарели и несъобразени с новата ситуация закони и други познати негативи от преходния период, някои от които за съжаление, макар и маскирани до известна степен, съществуват и в момента и едва ли скоро ще изчезнат, ако въобще.

За да бъде почтен, бизнесът трябва да поеме всички предписани от закона фискални и редица други натоварвания и задължения, да създава допълнителни работни места, да  осигури редовно и заслужено заплащане и повишаване  квалификацията на своите работници, служители и ръководни кадри, да инвестира  не само в моментно изгодни сделки, а и в дългосрочни, но и изискващи много усилия, опит и средства  перспективни проекти, да бъде гъвкав и конкурентноспособен  и още куп неща.

А така ли е в България? Не е. Защо? Защото  нерядко дори  почтения бизнес , който вместо да бъде защитен от  безочливите начини, методи и средства на така наречената  „сива икономика“ получава и множество  разнообразни по вида си удари „под кръста“, включително и от държавната машина и  за да оцелее  просто е принуден сам да прибягва до заобикаляне на закона.

Ако се бях примирил с тази неизбежна действителност, навярно  можех да стана един от известните бизнесмени в България, но непременно, макар и в някаква дозирана степен, със съществени петна по съвестта си, при чието наличие нямаше да мога да  изпитвам искрено удовлетворение от това, което съм постигнал. Въпрос на виждане. Може и тук да не съм прав, но този път   едва ли някога ще си задам въпроса, дали пък не съм направил  капитална грешка.

Както е известно, в България вече има много мастити “бизнесмени”, за които няколко милиона евро са нещо като “джобни” пари. Но за натрупването на техните капитали или се мълчи, или е животоопасно да се говори. Мълчат политици и правителства от всички цветове на новата ни палитра, мълчат прокуратура, „независимата“ съдебна власт, „ компетентни” органи, мълчи…държавата. Налице са само отдавна протрити от употреба и изпразнени от истинското им съдържание популистки обещания и закани. Едва когато гръмнат някой от споменатите “бизнесмени”, започват да излизат подробности за неговия “честен и почтен” бизнес.

Това е отговорът.