Преди години мислех, че няма мъж, който да ме накара да заплача. Че няма такъв, който ще ме накара да падна пред иконата и да се моля. Че не съществува такъв човек, който би ме накарал само с поглед да обиколя и обърна целия свят. Е, мисля, че сгреших в преценката си. Този мъж навлезе в живота ми с гръм и трясък, като буря посред бял ден. Разцепи ясното небе и обгърна всичко около мен в непрогледна мъгла.
Да, той е! Точно този, който не мислех, че ще допусна до себе си. Беше точно от този тип мъже, от които се страхувах. От които се пазех, като от огън. От които бягах години наред. Но той дойде и нагло нахлу в живота ми. Не попита. Не поиска нищо. Само ме прониза с острия си поглед. И тези очи сякаш разпукаха леденото ми сърце. Влюбих се. Хвана ме за ръка и ме поведе по непознати улици. Показа ми друг, по-различен и красив свят. Опознавах го. Позволих му да опознае и мен. Сега е наясно с това, което става в сърцето ми. Знае всяка точка в мен, всяка скула, всеки мускул, всяка трапчинка. ...