Защото ти ми показа какво е студа... Защото ти закри слънцето с ръка и докара само мраз в сърцето. Защото ти превърна топлината в студ и ти ме накара да полудявам, когато едвам живеех. Защото ти бе смисъла на живота ми, защото ти ми даваше сили да продължа да се боря.
Морето мие босите крака, лекия бриз развява косите, безкрайната синева ме кара да политам. Всичко, всичко ми напомня за теб - морето и пясъка, небето и облачетата, мекият вятър... Всичко е същото - както, когато бяхме двамата. Сложни мисли се лутат из главата ми. Многобройни въпроси търсят своя отговор. А аз се лутам из лабиринта на любовта и търся теб - моето избавление. Протягам ръка към поредният оазис, затичвам се натам, но отново самота. Има много решения, но кое е вярното? Дали има смисъл да продължавам да се мъча с мисълта, че нещо ще се получи, или трябва до тук да свърши всичко? Последните сили останали ми след бурята на твоите лъжи си отиват. Страхът малко по малко поема по своя път, а аз оставам сама и се чудя ...