1.
Слънцето се скриваше зад планините в далечината. Езерото отразяваше само короните на вечнозелените дръвчета около него. Лятото бе към края си, а в това време на годината залезът беше наистина красив. Неописуем би бил с думите, с които борави едни млад писател аматьор. Залезът излъчваше някаква романтика, която съчетаваща в себе си зловещата празнина в душата на момчето, имаше за цел да удовлетвори или поне от части да изпълни желанието му за роматичен, незабравим и нерушим момент.
Двамата седяха на единствената пейка до езерото в близост до голямата му къща. Седяха един до друг , без да са хванати за ръце или прегърнати и може би в това се състоеше цялата магия на романтиката. Той гледаше залеза, но някак гледаше и през него. Пред очите му се откриваше гледка от пламтящи планини и червено небе, осеяно огромно птици, яхнати от забулени в черни роби фигури. Това се бе запечатало в съзнанието му като обстановката на неговия истински дом.
Тя наистина се наслаждаваше на гледката. Досега ...