Когато края на света стигна до ръба си,
геноцидът го бутна откъм гърба, смеейки се –
радваше се, че му е сложил края.
Дъното, посрещна края с ново начало,
а геноцидът, се разтвори в пустотата на пространството,
следващо края на света.
Така цикълът се затвори
и се запъти към своето повторение.
Гледайки на своето творение, Господ си каза:
- Пак не успях. Защо да започвам отново?