Тръгна си, оставяйки всички врати отворени... Врати, водещи към стаята на Сърце и  Душа. Толкова лесно през всички тях ти премина и ограби, тъй като досега не се бе налагало да ги слагам аз под ключ. Не ги опазих от теб.

 Духа сега вятърът на тъгата и на самотата. Течение навсякъде. Тъй силно вятърът бушува, та чак довежда черни облаци. Валят сълзи. Бурята издухва и измива всичко след себе си... И омразата, и болката, и спомените ...

 Студено стана в стаята. Сняг покрива Сърцето плътно и го задушава. Опустяла е Душата разболяна. При тях оставих аз Любовта, която единствена знае как да ги спаси сега. Тя няма да ми трябва за друго вече.

 Една по една вратите към тях аз заключвам внимателно. Залостени са здраво с хиляди ключалки. С бодигард пред всяка. А пред стаята на Сърце и Душа охранява Надежда. Тя ги пази зорко от крадци и от по-нататъшни щети.

 Но вече не ще допусна някого при тях да пусна. Доверието не ще посмее  от своята стая да излезе. Страхът компания му прави и все го плаши.

 Като в затвор е в мен! Ах, какъв затвор!...

 Само първите три врати аз леко защитих - на Усмивката, на Знанието и на Подкрепата. От тях аз щедро ще раздавам. Нека радват се на Свобода.

 Така години ще минават, докато не дойде някой, заслужил всичките врати да отвори...