Подозирам, че от доста време Любовта - тази, която е имала за задачата персонално да отговаря за мен, се беше разболяла от заушка. Нали го знаете онова заболяване, при което се подуват слюнчените жлези пред ушите? То може да доведе до импотентност, но също и до загуба на слуха. Как иначе да си обясня пълното мълчание, с което посрещаше многобройните ми молби да се появи. А и напоследък си спомняте, че имаше бум на това заболяване, поради пропуски във ваксинирането. 
        И внезапно вчера, ето я, че най-после ми позвъни. Явно беше оздравяла. С дрезгав развълнуван глас. Беше добила най-после смелост да си признае, че единственото нещо, което я интересувало всъщност, е секс. Спомена, че ще наминава насам, та евентуално дали не бихме могли... И аз, представете си, се зарадвах! Тя не ми сваляше звезди. Не ме канеше на скъп ресторант. Не ми каза, че съм смисъла на живота ù. Но пък намираше, че съм много красива на снимката, която видяла - онази, на която съм се усмихнала, според нея загадъчно, а едното ми копче се е разкопчало малко повече. Спомена и че устните ми били много страстни. Странно, а онзи мъж, по когото си падах цяла година, ми каза, че устните ми били тънки и злобни. И с треперещ глас тя повтори всичко онова, което беше ми писала в писмата си, преди да изчезне. По дяволите! Тя си оставаше все тъй изтънчена, поетична и завоалирана в думите си. Дали не я обвинявах напразно? 
        Следобеда тя пак ми позвъни. Този път - с друг глас: бодър и отривист. Била ми написала стихотворение и искаше да позная в кой сайт мога да го прочета. Искала да ми изпрати и рози по куриер, та ме питаше за по-сигурно за адреса ми. Не че не го знаеше. Накрая ми каза, че вероятно никога няма да дойде при мен, но пък аз съм била една от най-забавните ù клиентки - толкова много стихове, толкова много заклинания... Като че ли не знам. И внезапно затвори.
        Дали не си беше направила шега с мен?
        Да не би да остават по-сериозни последици след заушката?