Не бях докосвал пияното от години.
Изведнъж, като че ли изгубих онова желание, което ме караше да свиря. Винаги съм избягвал да говоря за това и до днес не мога да разбера защо. Когато бях малък, още в детската градина майка ми казваше, че съм бил музикант по душа. Тогава си спомням как вземах две пръчки и удрях на всякъде по мебелите.
По-късно, когато започнах с уроците по пияно всички се учудваха на таланта ми. Четях нотите, като че ли през целия си живот съм правил само това. Отраснах различен от останалите - докато моите връстници играеха по улиците, аз репетирах за училищни концерти.
Един ден баща ми донесе един голям кашон.
- Компютър - рече той с весел тон - малко да се разсейваш, а чувам, че сега повечето момчета имали компютри.
Толкова много се зарадвах, че родителите ми бяха ми купили компютър. Започнах да прекарвам по цели дни пред него. Почти забравих за музиката. Така престанах с участията и изявите. Изглежда целият ентусиазъм и желание се бяха изпарили от мен. Повечето хо ...